права Договор цесия и задълженията на новия кредитор

Правото да се иска и възможните причини за възникването му

Правото да се иска - един вид дългови задължения, възникнали между страните на основата на договорни отношения, което съществува между тях. В такава връзка е една от страните е кредитор, т.е. лице, на което се дължи получават от другата страна на нещо, или стойността на услугите, а другата страна е длъжник, който е лицето, обвързано с предоставянето на такива неща, ценности и услуги.

Като правило, за създаване на взаимоотношения, основани на възникването на правото на иск, издава под формата на писмено сключване на договора, подписан от двете страни. Тя е написана на извадка от това споразумение е да се гарантира, че и двете страни да интерпретират идентични условия на документи и тяхното подписване на документа, удостоверяващ съгласието си с тях. Този факт може да бъде изключително важно в случай, че трябва да се направи договор цесия.

В допълнение към общите условия, регулиращи отношенията между кредитора и длъжника, образец на такова споразумение трябва да съдържа описание на обекта, въз основа на които една от страните да придобие право на иск срещу друга. В съвременната българска практика предмет на документа се извършва на кредит или заем, което означава, че сумата на парите, които длъжникът получи от заемодателя да се върне в определен времеви ангажимент. Също така е доста разпространена практика предмет на споразумението е прехвърлянето на имот от строителя на купувача въз основа на споразумение за участие в капитала: документа в същността си е основата за появата на съинвеститори има право да предяви иск срещу строителя.

Въпреки това, в живота има ситуации, когато обстоятелствата на заемодателя, очаква да получи неща, ценности и услуги от длъжника, не може да чака за прилагане на споразумението. Например, един кредитор, който е предвидено парите на приятеля си спешно нужда от пари. Последното, разбира се, не очаквах появата на необходимост от предсрочно погасяване на сумата, тъй като не е предоставена от условията на документ, подписан от страните, следователно, не може да и не е длъжен незабавно да изпълни желанията на кредитора.

Договорът за прехвърляне на правото на търсене: задълженията на новия кредитор

Изходът от тази ситуация, която може да отговарят както на длъжника и кредитора е проектирането на договора за възлагане на вземането.

В действителност, че прехвърлянето на правата на иск е прехвърляне на правото от първоначалният кредитор до лицето, придобиващо в резултат на такова прехвърляне на правата му по отношение на длъжника.

В този случай, новият кредитор по отношение на който е извършил концесията поема целия обхват на правата и задълженията, които са наложени на статута на предишния кредитор. Така например, ако в съответствие с условията на заема, той е длъжен да предоставя ежемесечна разписка получател заем потвърждавайки връщането на част от средствата, новият кредитор също ще бъдат задължени да го направим.

Важно е, обаче, да се има предвид, че прехвърлянето на пълния обхват на правата и задълженията, които съдържа образец на споразумението, сключено между лицето, което предоставя заема, и лицето, което го е получила, по едно и също правило време, възможността за разширяване на кръга на права и задължения. В допълнение, прехвърлянето на правото на представяне на искове от един човек на друг, не трябва да има отрицателно въздействие върху положението на длъжника. Например, тя може да бъде задължен да плати допълнително лихвите по заема при прехвърляне на правата.

Новите правата на кредиторите и ограничения, свързани с тяхното изпълнение

Едновременно със задълженията за дългови търговец ще получи определени права, произтичащи от прехвърлянето на това място на предишния собственик чрез възлагане на правомощия, предвиден в споразумението между него и получателя на кредита. По-специално, в случай че споразумението, сключено между тях е предвидено плащането на лихви за използването на дълг, получаване на такава лихва, дължима и новия кредитор. В допълнение, в съответствие с член 384 от Гражданския процесуален кодекс на България датира от останалите задължения на платеца, дадено на тях, за да се осигури заем. Например, ако имотът е заложено все още е страна по договора за кредит, право на освобождаване под гаранция трябва да бъде отидете на новия собственик на правата за този заем.

В съответствие с параграф 2 от член 382 от Гражданския процесуален кодекс, новият собственик дълг на България, има право да получи правомощията си, в резултат на прехвърляне на вземания, без да иска съгласието на длъжника. Въпреки това, същите параграф казва, че това условие е валидно само ако документът е подписан от първоначалния кредитор и получателя на кредита не предвижда задължително докладване от последните, които се движат точно на дълга на друго лице. Тогава условията, предписани в договора, е по-важно от съответното законодателство, така че новият кредитор ще трябва да се получи съгласието на платеца не превключва на дълга към него.

Такова задължение е наложено върху него, и ако самоличността на кредитора е от съществено значение за длъжника. Например, естеството на услуги, нещата, или стойностите, които платецът е длъжен да даде на кредитора, е лично. В тази ситуация, новият титуляр на правата по този дълг, за да се гарантира легитимността на процедурата по прехвърляне на права трябва да се получи съгласието на Изпълнителните задълженията по този договор.

Регистрация на договор за възлагане на вземания

Според установената практика на българския преход на правата върху дългово задължение от един кредитор към друг трябва да направи задание договор на вземания, която се нарича задача. Най-често такава сделка е компенсаторен характер: първоначалният кредитор получи от лице, което придобива правото да претендира за дълга, в размер, съответстващ на размера му. Тази сума може да бъде намалена в зависимост от условията на споразумението между първия и новия притежателя на правата. Например, може да се постигне споразумение между страните по делото, ако длъжникът не е успяла да изпълни задълженията си, както и да получи парите си на заемодателя, свързано с определени трудности, включително установяването на неговото местонахождение, достъп до съдилищата и други подобни събития. В този случай, сумата, за която е намалена с размера на първоначалния дълг е един вид плащане за неудобството, придобити от новия кредитор в процеса на възлагане на изискванията за правата на човека.

Например, ако е подписан образец на оригиналния документ между страните в писмена форма, формата на договор цесия може да се извършва по същия начин. Ако пробата на оригиналния документ е нотариално заверено, същото трябва да се направи с новия кредитор документи потвърждаващи прехвърлянето на вземания. И накрая, ако проба на оригиналния документ, са предмет на държавна регистрация, какво е се прилага изискването, например, с участието на договори в собствения капитал на строителството, документ, потвърждаващ прехвърлянето на изискванията на правата от предишното на новия кредитор по този договор трябва да се регистрира в съдебната система.

Длъжникът и възможното въздействие на новия кредитор

Осъществяване на такъв документ, новият собственик на дълга трябва да се забравя, че договорните отношения въз основа на същия заем от заемодателя на получателя, при спазване на общите изисквания на законодателството, свързано с изтичане на давност. В съответствие с член 196 от Гражданския кодекс на Българската общ давностен срок се прилага в българската съдебна практика, е три години.

Тази разпоредба не изключва възможността за притежателя на правата към новите изисквания на достъп до съд, за да принудят длъжника да изпълни задълженията си след изтичането на този период. Все пак трябва да се има предвид, че параграф 2 от член 199 от Гражданския процесуален кодекс на Република България предвижда правото на страните по спора, посочва изтичане на давностния срок, ако се случи. Въз основа на такова заявление може да бъде направено от решението на съда да отхвърли претенциите на кредиторите на погасяване на кредитополучателя на дълга. Ясно е, че ако се случи такава ситуация, вероятността, че длъжникът ще направи такова изявление е много висока.

В допълнение, трябва да се вземе под внимание, че при преминаване на закона за изискванията за заем или друг договор, в рамките на споразумението, довело до дълга между страните, бившият кредиторът не носи отговорност за неизпълнение на задълженията си по платец.

Споделете полезни статии: