Нито моркова, нито пръчката! Какво да правим, когато детето не казва
Какво да правите, ако детето е палав и всички отговори: "Аз не искам, няма да го направя"? И ако тийнейджърът отказва да се подчини? Наказване - или, обратно, да обещае нещо като награда? Канадски психолог и психотерапевт Гордън Нойфелд и Габор Мате педиатър родителите искат да се върнат тяхната проницателност и предлагат ефективни стратегии за опазване и възстановяване на връзката с детето.
Защо едно дете се съпротивлява
Има такава крайна мярка - да тълкува съпротивата на детето като демонстрация на сила или като борба за всемогъщество. Това погрешно схващане може да разбере чувството, липсата на самоуправление, ние проектираме желание за включване на детето. Ако не контролира ситуацията, така че това прави детето ми; ако аз нямам власт, така че е надарен с едно дете; ако не съм голям в семейството, след това тази роля поема дете. Вместо поемане на отговорност за собствената си слабост, аз вярвам на детето си шампион на властта. Някой дори едно бебе може да изглежда всемогъщ: той определя графика за деня си, сълзите си планове, лишени от сън, вие задават тона на ситуацията.
Проблемът е, че когато ние се отнасяме към нашите деца, тъй като притежателите на властта, не можем да видим колко много имаме нужда от тях. Дори ако детето е наистина се опитва да ни контролира, той го прави, защото той има нужда от нас, зависи от нас и да знае, че той не може да спечели без нас. Ако той наистина имаше властта, той не би трябвало да се търсят от нас изпълнението на нейните изисквания.
Някои родители ходят на защитата, които са изправени пред едно дете се възприема като взискателна и се опитват да се защитава срещу него. Възрастни реагират на натиска по същия начин, както правят децата - избягване, отдих, протестират и съпротива. Нашият собствен инстинкт на опозицията се събужда и ни кара да се справят със собствените си деца, и това е по-скоро битка на неподчинение от битка на волята. Тъжното е, че детето в този случай, загуба на родител, в който той отчаяно се нуждае.
Нашата съпротива увеличава само исканията на детето, и подкопава отношенията привързаност - последната ни надежда, най-важното нещо за нас.
Пиенето на устойчивост като демонстрация на сила да ни провокира да се прилагат психологически натиск и оправдава използването му. Ние се опитваме да се противопостави на очевидната употреба на сила, нашата сила. Ние с нетърпение важно, ние увеличаваме глас и се опита да спечели на всяка цена. Колкото по-голямо насилие, които използваме, толкова по-голяма съпротива ще доведе до нашето поведение. Ако поведението ни ще се превърне в повод за безпокойство, която служи като психологическа аларма за детето и казва, че е важен привързаност е застрашена, поддържане близост до основната цел на нашето поколение.
Уплашен дете бързат да установи отношения с нас и да се върне нашето местоположение. Може да изглежда, че сме постигнали целта за постигане на "добро поведение" на детето, но това предаване няма да мине без последствия. Връзката ще бъде отслабена от несигурността, предизвикана от дразненето на нашите и на нашите заплахи. Колкото повече власт, които използваме, толкова по-изчерпани нашите отношения. Най-слабо е връзката, толкова по-голям е рискът, че ние ще замени - в днешно време замяна е вероятно да се представи връстници на детето. Не само акцент върху връстници е основна причина за бунта, но нашият отговор на резистентност може да доведе до появата му.
Защо насилие и манипулация води до негативни последици
Инстинктът ни казва, че когато ние нямаме сили да се реши проблемът, ние искаме да се движат в планината или да промените поведението на детето, трябва да се търсят лостове това. Родителските лостове на влияние върху детето, като правило, са разделени на два типа: подкуп и принуда. Ако прости инструкции, като например: "Моля, помогнете ми слагам масата" не действат, можем да добавим някои стимули, като например: ". Ако ми помогне да слагам масата, аз ще ви дам любимата си лекувам" Или, ако не е достатъчно просто да се напомни на детето си, че е време да се подготвят в къщи, ние можем да го заплашват да го лиши от някой от неговите привилегии. Можем да говорим по-гневен глас или да съхраните по-стриктно.
С намаляване на родителски права увеличава нуждата ни от ливъридж. За да отбележат техните измислени много евфемизми: подкуп, се нарича награда, мотивация, положителна подкрепа; Заплахи и наказание наречен предупреждения, естествени последици и отрицателна армировка; заявление психологически натиск често се нарича като поведение или промяна на урока. Тези евфемизми прикрият опитват да мотивират детето на външен натиск заради вродената си мотивация счита дефектен.
Приложение - това е естествено чувство, тя се формира в нас; ливъридж също е изобретил и инсталирано външно. Използването на ливъридж във всяка друга област, което виждаме като манипулация.
Но в сферата на образованието са начини да получите едно дете да се подчини на волята ни често се счита за нормално и приемливо. Всички опити да се прилагат ливъридж да мотивира едно дете - е психологически натиск, това няма значение, ние използваме "положителна" принуждавайки под формата на награди или "негативна" - под формата на наказание.
Ние използваме насилие, когато се спекулира детето харесва или не харесва това и неговата несигурност използват, за да се постигне желаното. Ние прибягват до оръжие, когато не разполагате с други опции - няма вродена мотивация, която може да се намери, няма привързаност към нас, на които можем да разчитаме. Подобна тактика, ако има такива, има право да съществува, трябва да са на последна инстанция, а не първата ни реакция, и със сигурност не нашата основна образователна техника. За съжаление, когато децата стават ориентирани колеги, нашите родители, от отчаяние, че трябва да се търсят лостове за въздействие върху тях.
Манипулация - това няма значение, тя се проявява под формата на стимули или санкции - може временно да причини едно дете да се подчини, но не можем да направим желаното поведение черти на неговата личност. Дали това е да благодаря или се извиня, да споделя с някой, да направи себе си подарък или картичка, да излезе от стаята, за да оценят другите, за извършване на домашна работа или практикуване на пианото - толкова по-голяма принуда, по-малко вероятно, че детето Той иска да го направи по своя собствена. И колкото по-малко детето прави това, което се изисква, сами по себе си, толкова повече родители и учители са склонни да измислят различни лостове. Така че това работи непрекъснато набира скорост и противостоящите сили на опозицията, която изисква все повече и повече възможности. Вярно подкрепа на родителството е унищожен.
експеримент
Има достатъчно доказателства, получени експериментално или в реалния живот, илюстрира как силата на опозицията е в състояние да саботира повърхностните поведенчески цели, които се опитват да се постигне чрез психологически натиск или манипулация.
В един такъв експеримент участват деца в предучилищна възраст, които обичат да рисуват маркери. Децата са били разделени на три групи: едната група обеща красиви букви, ако те трябва да се направи с маркери; от друга страна не обещавам нищо, но в крайна сметка спечели за съставяне същите букви; трета група от букви не е обещано и не дава. На следващо място, на същия тест се извършва на няколко седмици по-късно, но за всички награди не са споменати; И двете групи, в които се използват положителна подкрепа, имаше много по-малко потребителски боя. Инстинктът за опозиция гарантира, че използването на сила ще доведе до негативни последици.
По подобен експеримент, психолог Едуард реше наблюдава поведението на две групи студенти: те трябваше да се реши проблемът, че първоначално всички са еднакво интересни. Една група, решаване на проблема, получи финансово възнаграждение; от друга страна не е дала никакви външни дразнители. След като плащанията са прекратили, членове на групата, която плаща за решаването на проблемите са много по-малко, създаден, за да продължи да участва в експеримента, отколкото тези, които не плащат. "Наградите могат да увеличат вероятността от желаното поведение - пише проф реше - но само толкова дълго, тъй като те продължават да бъдат в края на награди -.. Краят на играта"
устойчивост на детето е лесно объркани с желанието за власт. И така, ние не може да се похвали, че контролира съдбата си, но за да отгледа дете, всеки ден, когато се сблъскват с противопоставяне на това - означава да се въведе в съзнанието ни факта на собствената си импотентност завинаги. В съвременното общество, човек вече не е изненадан и никой не изглежда странно родители, които малтретират децата и които се чувстват безпомощни пред тях. Когато привързаност "родител-дете" не е достатъчно силна, ние станахме съзнават собствената си импотентност, и децата им започват да подозират, че те ще са манипулирани, контролирани, както и че те като цяло са много по-силен от нас.
Всичко това - знаците. Трябва да погледнем в основата. Ако всичко, което можем да видим - тази съпротива и нерва, ние ще отговорим на този гняв, раздразнение и насилие. Ние трябва да разберем, че едно дете инстинктивно реагира, когато той се чувства, че той е успял като марионетка. За устойчивост, ние трябва да се прави разлика между по-слаба привързаност. Същността на проблема - не в непокорство, причините се крият в ориентация към връстниците си, което прави опозицията да играе срещу възрастните и да блокира изпълнението на своите естествени функции.
Дали е правилният отговор на съпротива дете - е укрепване на отношенията си с него и отхвърлянето на натиск върху него.
чифтосат Габор
Гордън Нойфелд
Друг "образователен психолог", който не знае как да, но той знае точно какво всички родители правят погрешно. Аз разбирам, той съветва всички "вкара" на образованието, укрепване на prvyazannosti. Т.е. повече моркови.
И така Обичам майка ми и знам, че тя ме обича.
Аз вярвам, че за да се подготвят в къщи всеки ден, и колко бързо трябва да бъде добър.
Но бях психологически трудно да се откъсне от книгата (телевизия, компютърни игри) и седна на уроци. И седнал зад уроците, трудно ми е да се съсредоточи върху задачи, упражнения, тъй като аз обичам да мечтая. Като резултат от уроците на мечтите забавени, и в резултат на затягане за тях още по-трудно да се вземе.
Сега второто изпълнение. Мама влиза в стаята и започва да се засили връзката с мен. Целувки. Той казва, че изглежда страхотно днес (лъжа, от мързел и липса на дисциплина, смених две учебни пътувания до МО и сега мазнини като крава). За стотен път говори за факта, че без образование аз ще бъде трудно в живота ми. Аз го научих наизуст. Аз шибан играе, а тя отново за барел му органи.
Е, след 20 минути празни приказки тя ме убеждава да седне за уроци. Естествено, веднага започваме да мечтаем на високо (в най-добрия) или да се мисли за това, което tupizm стотен път, да се говори за "Ученето е светлина и невежеството е тъмнина).
Адреналин не. Откъде идват?
ако не помогне на метода на моркова и пръчката, ще трябва да използвате моркови и камшици, тъй като много ефективен и крещи 3,14zdit.