Защо куче на име куче
- Защо името на кучето куче? Този въпрос светли очи дете на четири години и половина е превел две дами на средна възраст с висше образование в състояние на пълна безпомощност. Честно казано, без да се замисли, и ясно да отговори на това не се случи. (Тези, които имат чести контакти с деца, най-вероятно ще ме разберат). Нашата собствена малка познат, без да незабавен отговор за кучетата, а след това те забравих за нас се завъртя в поток от други, също толкова важни въпроси за детето.
Озадачаващо куче тема, която е безплатна за детските мисли отнесени безследно, в мозъка на възрастни, обаче, остана здраво. Но наистина, защо кучето се нарича куче, а това означава, че само по себе си е дума, с която го свързва местни концепции и това, което е произхода му?
Допълнителни филологически изследвания бяха като мащабна война с плевели зеленчукова градина като шарлатанин трева. Него се порежете надземната част, "главата", както се оказва, че това не е достатъчно за пълно унищожение. Това е така, защото основният проблем е, че той винаги се намира дълги корени - изчезва в дълбините и далеч един от друг.
По този начин, корените на "куче проблем" растат в няколко посоки. Има два официални версии за произхода на думата "куче", както и много неформални различна степен на условност. Нека ги разгледаме.
Да започнем с това, думата "куче" в българския език е позната още от XII век. Древните български писмени източници за това време нашите по-малки братя са наречени така.
Първата официална версия за произхода на думата "куче" се отнася до тюркската дума "Kobyak» ( «к # 246; б # 228; к»), което, всъщност, се отнася до опитомени от древни времена хищник кучешки зъби. Имайте предвид, че думата се използва от всички тюркски народи и остава почти непроменена в много съвременни тюркски езици. Сравнете азербайджански дума «к # 246; р # 601; к», гагаузи, Кримската татарски и турски «к # 246; ПЕК», Киргизстан «kobok», Ногай «Кобек», Огуз, туркменски и Kipchak «KOB # 228; к ». Въпреки това, много изследователи намират версията на тюркски неубедително.
Една алтернатива (макар и не всеобщо признати) тюркски версия предлага малко по-различен обяснение. Фактът, че тюркските езици, думи могат да бъдат съставени от няколко елемента-slovochlenov различни видове. По-специално, думата «IC-танк" ( "животно-тракер", "Snoop") на първия елемент «ив» - forelingual и втора "резервоар" - веларен. Apicals slovochleny в процеса на речта, особено бърз, често ограничена. Така че "IC-танк" е преобразувана в "CU-танк" и форма олекотена е заимствана от славянските народи, които имат от своя страна прави "CU-танк" по-удобен за произношение на думата "куче".
Това са официалните и полу-официалната версия, повече или по-малко, тънка, и малко или много, признати от професионална общност. Има и редица теории неформални - наивни, смешни, некомпетентни, смешни, понякога откровено съмнителни и затова не издържат на сериозна проверка. От всичко това множество, са две напълно неоснователно, обаче, не е лишена от оригиналната версия с поддръжка на звукоподражателен етимология.
Първият предлага да се асоциира думата "куче" и "зъб" общ произход - от по-древна дума "КПР" ( "CSC"). "Улов" означава "нещо остро", "остър предмет" и "хапка" - "хванете". Така че, "куче" - един "Zubak", което означава, животно, "грабне" плячката си. Втората теория предлага да се асоциира думата "куче" с концепцията за миризма ( "tsya-слабините" - "DACS" - "sapaga" - "Sabaki" - "куче"). Това означава, че кучето - на "chuyuschaya от мирише".
Отново, това трябва да се повтаря: и двете звукоподражателен версия е много интересно в себе си и, разбира се, има право да съществува, но от гледна точка на академичната наука не е официално призната.
Както вече споменахме, на XII век на български език думата "куче" не е известна. Но животното е нещо? Това е, разбира се. Просто го нарича по различен начин. Ние използвахме две много по-стара дума за най-добър приятел на човека - "куче" и "Орт".
"Куче" - съвременна форма на думи произхода на праславянски език; дори си марка неизвестни за науката. Най-близо до славянската образуват стара руска и старославянски дума "PS", от която камбана "куче" belobolgarsky и украински "куче" камбана "PS" сърбин "проход" ( "PSA"), словенски «р # 601; и »(« PSA »), чешки и словашки« ПЕС »и полски« пайове ».
Благодарение на древността на думата подсилена че е изключително трудно да се намери своята етимология, защото директно се рови формация допълнително праславянски език език, за съжаление, е невъзможно. Въпреки това, лингвисти са избрали тактиката "съпътстващи маневра", и като резултат има някои доста разбираеми и логически интерпретации на думата "куче".
Някои изследователи отдават това на същия корен като латинската «specio» ( «поглед"), Авестански «spasyeiti» ( «часовника", "гледане"), Стария «рас # 231; йати» ( «външен вид"). Това означава, че думата "куче" се свързва с понятието "пазител", "охранител", "пазач". Това, между другото, е съвсем очевидно, тъй като всички знаем, че най-значимият куче "професията" и в най-древни и съвременни култури, свързани с опазването на жилища, собственост и склад.
По-малко убедителни версия обръща внимание на цвета на животното и се свързва думата "куче" с понятието "пъстър". Ето, например, доказателството: древната индийска дума "на снимка # 231; # 225; # 951; газ" ( "червен", "кафяв"), на "pstr" славянски ( "Пъстра"), на Авеста "на па # 275;" АД ( "забелязан") литовският "на па # 299; # 353; и с" ( "забелязан").
"Куче" може да се свързва с понятието "едър рогат добитък", това е особено вярно за индоевропейските езици, речника на които има термини като, например, латинското "СИК # 363; и servans» ( «пазител на едър рогат добитък") или на Авеста " pasushaurva »(« пазител на овцете ").
Много любопитни, и най-важното е очевидна и ясна връзка между думата "куче" и понятието "рошава", "груб", "космати", "дълги коси" и други подобни. Това означава, че се разбира, че кучето - животно, определено облечен с дебелина, топъл кожух. В полза на тази версия показва забележително запазен и до днес, терминът (в хода на, между другото, в тежки животновъди) като "gustopsovy" или "кучета". В тази дума означава само (КСО!) Кучета с много гъста и дълга коса. (Тези, които четат "Лолита" на Набоков е, че да се помни, че главният герой, има много впечатляваща растителност по гърдите, шеговито посочено себе си не само като "Хъмбърт Gustopsovy").
Така gustopsovy рошав звяр - куче. Но ако е гладка мазилка, тогава той вече не е куче и Орт.
Думата "Орт" (или "Khortytsya"), също има своите корени в предварително славянски минало на нашия език. И точно както в случая с "куче", Стария славянски, и - това е първата по писане, известен на учените ( "ХРТ"). Само на български и украински език са оцелели, като два варианта на думата ( "Орт" и "Khortytsya", "Орт" и "Khortytsya"). С други славянски езици, има само мъжки опции, например, българската дума "ХРТ", сръбски и хърватски език "ХРТ" ( "ХРТ"), словенската "HRT" "chrt" "класацията", словашки и чешки полски luzhichanskoe «Khort ". На българския език думата мигрирали към балтийци и става литовски и латвийски «Kurtas" или "kurts». За разлика от "куче", произходът на "Орта" абсолютно прозрачно и е пряко свързан с специализацията на кучета - лов. Орт - това е ловно куче, "бърза", "Hound", "ред", "бързо" и "тънък" и "тънък". Това, по принцип, не е изненадващо, особено за тези, които са запознати с модерни породи хрътки - мобилни, пъргави и пъргави, със стройна структура, кратък гладка коса и неизчерпаема енергия.
По-малко значими интерпретации обединяват дума "ХРТ" с понятието "груба вълна", "бодлива" или "Jag", "озъбена". Жалба в този случай, за да древната индийска дума "Kharas" ( "надраскан") и неговия гръцки еквивалент на "# 954; # 945; # 945 Ру; ПККР».
Думата "Орт", според някои лингвисти, малкото, може да се свърже със специален костюм на животното. Като доказателство те водят Терминът "Mukhortov", което означава "жълт", "залив".
По този начин, оценка на резултата от самоделно етимологичен "плевене" и обобщаване всички по-горе, е възможно със сигурност да се връзвам на основния смисъл на думите "куче", "Кучето" и "Орт" към основните функции на вътрешния кучето.
Като цяло, "кучето." - за "охрана, охрана на надзорник", "рошав, с дълги коси, рунтавия" и "пъстри, петниста", "животновъдство вратаря и стадата" И, въпреки че кучетата най-вече да пасат добитък и охрана на дома, двора и икономика от различен pokusitelstv.
"Орт" - на "постно, постно" звяр-ловец ", бързо, бързо, пъргав." Спомням си, българските епоси и приказки, в които главните герои, докато лов със сигурност придружени Horta хрътки.
И накрая, "куче", което влезе в употреба в края на краищата, това е - "бърз звяр", "Pathfinder, копой", "хапе, остри зъби", може да се бори за животни. Не за нищо, направих свиреп вълк създание, който придружава в битката на скитската и ирански войници са били наричани «spaka».
Така че сега, когато много млади, или дори възрастни ще бъдат между другото, като на шега или сериозно любопитство, защо кучето пак се нарича куче, те обърка, че няма да успее. В крайна сметка, всички цветя на знания осуетени и корените (доколкото е възможно, разбира се) изкопани. И в крайна сметка, нашите четириноги приятели заслужена, че ние, хората, да ги знаят повече и от друга страна, езикови страни.