Стрелна огън синьо - п
"Аз измете огъня на синята ..." Сергей Есенин
Стрелна огън синьо
Забравяйки, родилни петна, дадени.
Първият път, когато пее за любовта,
За първи път съм да се откажа.
Бях всичко - като се пренебрегва градина,
Бях на жените и zelie алчни.
Изгубиш атракция за пиене и танци
И губят живота си, без да се обръща.
Бих искал само погледна,
Виждайки око злато кафяво Slough,
И така, в миналото не е любящ,
Вие не може да се измъкне в друга.
Темпото на търга, светло мелница
Ако знаеше сърцето упорит
Как мога да обичам побойник,
Как може той да бъде послушен.
Бях забравила завинаги механи
И да пише стихове хвърлят.
Ако позволите на вашите ръце
И цвета на косата си през есента.
Бих ви следват завинаги
Въпреки, че в негово, въпреки че като се има предвид погрешно ...
Първият път, когато пее за любовта,
За първи път съм да се откажа.
Анализ Esenina стихотворение "Пожарна пометен от нищото ..."
Основният мотив е не само въпросният текст, но също така и на цикъла като цяло, тя се превръща в мотив за отказ от минал живот. Лирична герой всъщност обещава любовник да започне отначало. Той възнамерява да се откаже от всички от скандали, алкохол. Силните чувства опит във връзка с една жена, го кара да се промени напълно. Неговата цел - "как може да обича побойник, как може той да бъде послушен.", За да докаже, Интересното е, че лирическият герой е готов да се откаже от работата: ". ... и да пиша стихове хвърлят" За поета е по-важна стъпка от прекратяването на посещения механи. Смисълът на живота не е вече е в създаването на забавни и лирични творби. Концентрация случва на имиджа на обожавана жената:
Бих искал само погледна,
Виждайки око злато кафяво Slough ...
стихотворение на "Пожарна пометен от синьо ... за" различен пръстен състав. През първите и последните строфи на две линии се повтаря:
Първият път, когато пее за любовта,
За първи път съм да се откажа.
За скандали е ясно - от тях за дълго време формира образа на Esenina. Малко по-трудно да се обичат. Интимен поезия се срещна в творчеството Сергей Александрович и да запознал с него с Miklashevskaya. Това е единствената любов там често се представя по съвсем различен начин. Примерите не са много да се търси. През 1924 г. поетът издаде сборник "София Kabatskaya". Той разполага с част от едно и също име, точно преди "Любовта побойник". В този цикъл на любовта се появява на читателите не е светло чувство, чума, чума, джакузи. Изглежда лирическия герой е разочарован от всички от нежния пол. Той не заобикалки, се позволява да се направо грубост, простащина, липса на уважение. Такова отношение към жената се появява за първи път в Есенин. Въпреки това, някои светлина в края на тунела може да се види. Така например, в последните редове на поемата "The обрив хармоника. Скуката ... Скука ... ":
Скъпа, аз плача ...
Съжалявам, съжалявам!
"София Kabatskaya" - викът на ранените душа, която се опитва да намери лек. "Любовта побойник" - намиране на щастие. стихотворение "Пожарна пометен от нищото ..." Най-ясно е, че лирическият герой никога не е имал такова силно чувство. Нещо повече - това до този момент не е бил известен истинската любов. Поради това, той вярва, че пее за нея за първи път.