Православен християнин форум Чат - Виж темата - ще децата
Наскоро се случи да чета книга издание на неделното училище Църквата на Спасителя Светия Лицето (Dolgoprudnyi) "Истории от дланта" В нея са представени рисунки на децата и неговите разкази към тях същите деца, две от тях, които искам да насочим вниманието Ви към:
1) Първо, представете си един напълно бебешки снимки: чепат дърво с кух, кух, през суровата бухал, с една локва в долната част на поляната, където странни пълзящи насекоми.
---------
Беше едно дърво с магическа duplom.Tam е чудо в кух muravi.Vletela бухал в хралупата, а някои яде мравки и други raspugala.I стана един бухал, живеещи в duple.I изведнъж чула някой чука-вън от централната to.Vyglyanula -nikogo net.Vso още някой stuchit.Zaglyanula за брезова един net.A се биеше сърцето й, защото бухалът се разсърди и сърцето й биеше dobroe.Ono, казвайки: "пусна мравки, нека мравките".
Даниел: 5 години
----------
2) И тук човекът картина с колан и две деца, един в скута си, от друга страна, по-малки, стоящи с ръце, протегнати.
----------
Брат ми Миша скри, че татко не ни pope.No татко ме намери, Миша също nashol.A взех, а той искаше да удари zastupilsya.Papa Миша, и аз го блокира с две ръце и каза удари. Аз няма да дам " и баща ми каза: "Това е добре" - защото аз се изправих за брат си, и не се бият брат.
Kohl; 6 години (и Миша, 8 години)
------------------------------------------------------------------------------
Ето как деца живеят с Bogom.A ние?
Катя, благодаря за темата :)
Да добавя .... Тези писма деца пишат на Бога:
Най-много след тежък болест на земята, Исус, любов. Но всички хора по някаква причина искате да получите на заболяването.
Люба, 2 т.
***
Прочетете го, Господи, в надписите на гробищни паметници, и мисля, но къде е на бедните хора са погребани.
Олег, 4 клетки.
***
Защо сме единствено отговорен да страдат заради неподчинението на Адам и Ева?
Аркадий, 2 т.
***
Господи, аз знам, че трябва да се обърне и другата буза. И какво? Рамкирани, Олег ме удари отново. И ето ме сега в страхливец клас. Благодаря.
Edik, 3 т.
***
Тук съм роден, аз се огледа, и светът е толкова жестоко, нечестивите.
Андрей, 4 клетки.
***
Аз не искам света на възрастните - всичко е вярно.
Андрей, 4 клетки.
***
Уважаеми мили Боже, вземи ме обратно, има толкова скучно.
Вася, 2 т.
***
Когато умра, не искам нито в рая или ада. Искам да ви.
Вярата, 3 т.
***
Искам, че имах криле.
Ивон, 1-ви клас.
***
Те дойдоха на земята сина си. Ние не разпъват.
Pavlik, 3 т.
***
Написах стихотворение. Те се срамувам. Аз не съм ги покаже на всеки, но вие, мили Боже, аз ще ви покажа. Ето кои са те.
Възрастните плачат със сълзи.
Възрастни плачещи очи.
Малък плаче сърцето
Малката живот вик.
Но ако един възрастен плаче като малко,
Така че той наистина плаче.
Марик, 4 клетки.
***
Защо толкова много хора са толкова nonsolar?
Arina, 3 т.
***
Понижаването на гласа си, тя прошепна: "Помниш ли, пита тя как сте ми помогна ..." Аз не я разбирам, и си припомни как един ден не е достатъчно порции хляб, който сам по себе си е изключително събитие в живота на сиропиталище. Това не е достатъчно е чувствителен към Ирма, който стигна до финалната маса. И ние сподели хляба наполовина и Ирма живот го помни, обаче, тъй като аз съм за захар ...
Това беше с нас в един напълно различен живот, и ние сме били много по-различно, въпреки че необходимостта да се жертват за доброто на близките и далечните дори остана с нас, може би завинаги.
_________________________
Блокадата на тези дни, ние не сме се научили,
Между детството и юношеството, когато на бара.
Нашите четиресет и третата получиха медали,
Само в Четиридесет и петте паспортите.
(Това стихотворение е гравирано върху надгробната плоча на гробище Серафим, София)
____________________________
Утре, Ден на победата поздравления vas.Davayte, трябва като тези деца.
Това е, което възрастните!