Константин Симонов
Константин Михайлович Симонов
(28.11.1915-28.08.1979)
През 1939 г. е изпратен като военен кореспондент Khalkhin гол, института не се върна.
През 1940 г. той написва първата си пиеса "Love Story", на сцената на театър. Ленин Комсомола; през 1941 г. - втората - ". Един човек от нашия град" В рамките на една година учи в курсовете военните кореспонденти в военно-политически академия, получи чин интендант на втори.
От началото на войната "Battle флаг" повикан в армията, той е работил във вестника. През 1942 г. е удостоен със званието старши комисар батальон, през 1943 г. - повишен в чин подполковник, а след войната - полковникът. Повечето от военната си кореспонденция е публикувано в "Цървена звезда". По време на войната, и пиесата "българския народ", "Чакай ме", "Така да бъде" по романа "дните и нощите", две книги с поезия "с вас и без вас" и "война".
Като военен кореспондент посети по всички фронтове преминали през страните от Румъния, България, Югославия, Полша и Германия, станах свидетел на последната битка за Берлин. След Втората световна война, имаше своите колекции от есета, "Писма от Чехословакия", "славянски приятелство", "Югославска тетрадка", "От Черно море до Баренцово море. Бележки на военен кореспондент ".
След Втората световна война, по време на трите години, прекарани в множество чуждестранни мисии (Япония, САЩ, Китай). 1958 и 1960 г. живее в Ташкент като кореспондент на "Правда" в републиките от Централна Азия.
Първият роман "Другари по оръжие" е издаден през 1952 г., последвано от една велика книга - "живите и мъртвите" (1959). През 1961 г. театър "Съвременна" организираха пиесата "четвъртия" Симонов. През 1963-64 той пише романа "Войници не се раждат." (През 1970 г. - 71 ще напише продължение - ". Последно лято")
Според сценария на Саймън филми бяха поставени "Един човек от нашия град" (1942), "Чакай ме" (1943), "Дни и нощи" (1943-44), "Безсмъртният гарнизон" (1956), "Нормандия-Неман" (1960 заедно с Sh.Spaakomi, E.Triole), "живите и мъртвите" (1964), "Двадесет дни без война" (1976)
Трябва да се отбележи, че за постигането височини partnomenklaturnyh, Саймън не се организира и участва в преследването на много творци и интелектуалци, той многократно е помогнал ходатайство и в справянето с различни, включително и домашни проблеми: постигане на апартаменти, издаване на книги, публикации и т.н. Междувременно .. , като се смята, че той е участвал в кампания срещу "безродните космополити" в написването на писмо срещу Солженицин през 1973.
Герой на социалистическия труд
3 Ленин
Поръчка на Червено знаме
2 Поръчка на Отечествената война, 1-во ниво
награда "Почетно отличие"
Съветски медал
Кръст на Ордена на Белия лъв "за победа" (Чехословакия)
Военен кръст през 1939 г. (Чехословакия)
Sukhbaatar (MPR) Поръчка
Ленин награда (1974) - за трилогията "живите и мъртвите", "Войници не се раждат", "Последно лято"
Сталин награда, First Class (1942) - за пиесата "Един човек от нашия град"
Сталин награда на втора степен (1943) - за пиесата "Българският народ"
Сталин награда на втората степен (1946) - за книгата "The дни и нощи"
Сталин награда, First Class (1947) - за пиесата "български въпрос"
Сталин награда, First Class (1949) - за книгата текстове "приятели и врагове"
Сталин награда на втора степен (1950) - за пиесата "Странно сянка"
Майка - принцеса Александра Leonidovna Obolenskaya (1890-1975)
Майчините Симонов идва от Рюрикови.
Принц Иван Михайлович Оболенски (1774-1838) - основател на това семейство клон, водещ от Майкъл Константинович Сухоруков Оболенски, син на Константина Semonovicha Obolenskogo, основателят на княз Оболенски.
Възпитаник (1897) на Imperial Николаев военна академия.
1909 - полковник отделен корпус на граничните служители.
Последните данни за него датират от 1920-1922 година и отчитат емиграцията си в Полша.
Това е, което се казва Алексей Симонов, син на писателя:
В друго интервю, Алексей Симонов отговаря на въпроса за отношението на Сталин към баща си:
Знаеш ли, няма доказателства, че третира Сталин бащата е особено добра, не се намери. Да, баща ми рано стана известен. Но не защото Сталин го обичаше, а защото той е написал "Чакай ме". Това стихотворение е една молитва за тези, които са в очакване на война на мъжете си. Той обърна внимание на Сталин за баща ми.
Баща ми беше "пункция" в биографията: дядо ми изчезна в навечерието на Гражданската война. Въпреки, че това всъщност е достатъчно, за да обвини бащата на нищо. Сталин разбира, че ако бащата ще настоява, той ще послужи, ако не и за съвест, а след това най-малко от необходимото страх. Така и станало.
Втората съпруга, втори баща, които са се обучавали Константин Михайлович, от които той говори много мили думи, и който е посветил стихотворението "пастрока." Александър Grigorevich Ivanischev - военен специалист, учител, полковник от Червената армия.
През 1939 г. те са имали син Алексей.
През 1940 г. той се раздели с Ласкин, срещна и си пада по актрисата Валентин Серов, вдовицата на починалия малко преди пилота, герой на Испания, бригада командир Анатолий Серов.
Този роман е най-, може би, известен в Съветския съюз, нейното развитие трябва да има опит и цялата страна. И двете - млада, красива, любяща. Тя - филмова звезда, любимец на милиони зрители, символ на женственост, той - известен поет, журналист. Любовта вдъхновено Симон в процес на разработка. Bright всеотдайност е поемата "Чакай ме".
Това е, което разказва за историята на дъщерята на Мария:
През същата година четиридесетата Симонов пише пиесата "Един човек от нашия град." Главният герой на играта Варя -prototip Валентина и Lukashin - Анатолий Серов. Актрисата отказа да играе в новата игра, която поставя Ленин Комсомола театър. Твърде пресен все още болки от загубата на любимия си съпруг.
През 1946 г., изпълнявайки заповедта на правителството да се върне писателите емигрантски, Саймън заминава за Франция. Докато е в Париж, Симон представи любимата му съпруга, Иван Бунин, Taffy, Борис Зайцев.
Беше истински или не, не е известна, но фактът, че Бунин Серов спасени от сигурна смърт, шумотевица в кухнята. През 1946 г. Симонов, натоварен със задачата да убеди Нобеловият лауреат Иван Бунин завръщане у дома, взе със себе си в Париж, съпругата му. Бунин е очарован от Серов, а тя твърди, че е успял да прошепне в ухото му, че той не трябва дори да мисля за да се върнете към унищожение. Харесва ли ви или не, ние повтаряме, не е известна, но повечето от съпругата си в чуждестранни пътувания Симонов не са взели.
Той живее заедно в продължение на петнадесет години.
Подобно на много житейски истории, Любов Симонова и Серов имаше щастлив край. Клюки и слухове за живота на актрисата и поет все още ходи много, те дори да стане основа на книгите и филмите - така правя имената на съдбата и слаби знаменитости. Не е за нас да се прецени отношението на тези талантливи, необикновени хора. Това е техният живот. Бяхме филмите, включени в "златния фонд" на вътрешния кинематографията и чудесни лирични стихотворения, посветена на актрисата.
Последно съпруг (1957) - Лариса Алексеевна Zhadova, дъщеря на героя на Съветския съюз генерал Alekseya Zhadova, вдовица на фронтовата линия, другарю Симон, поет Семьон Gudzenko. Симонов приеме дъщеря Лариса Екатерина, а след това дъщеря им Александра е родена.
Син - Алексей Kirillovich Симонов (роден 1939).
Дъщеря - Мария Константиновна Симонова (роден през 1950 г.).
Catherine Simon-Kirillovna Gudzenko (р. 1951)