Концепцията на високорискови източници
Концепцията на високорискови източници
в концепцията на българското гражданско право на източник на повишена опасност и отговорността за вредите, причинени на тях, за първи път са изложени в чл. 404 от Гражданския процесуален кодекс на РСФСР през 1922 г. Той каза, че хората и фирмите, чиято дейност е свързана с повишен риск за другите, който отговаря за вредите, причинени от източника на повишена опасност, освен ако не се докаже, че вредите са възникнали в резултат на непреодолима сила, умисъл или груба небрежност от страна на жертвата ,
Сегашната Гражданския процесуален кодекс Чл. 1079 показва, че юридически лица и граждани, чиято дейност е свързана с повишена опасност за другите (използване на превозни средства, машини, електрическа енергия с високо напрежение, атомната енергия, взривни вещества, мощни отрови и др.; Изпълнението на строителството и други, свързани с нейните дейности и др.), трябва да компенсират щетите, причинени от източника на повишена опасност, освен ако не се докаже, че вредите са възникнали поради непреодолима сила или умисъл proterpevshego.
От горните определения става ясно, че българския законодател, създаване бази и лимити на отговорност за вреди, причинени от източника на повишена опасност, традиционно работи две подобни, но не идентични понятия:
- дейности, свързани с повишен риск за други;
- източник на повишена опасност.
Според първата позиция при източника на опасност се разглежда като дейност, които, ако бъдат свързани с употребата на някои неща, не може да бъде непрекъснат и всеобхватен мониторинг на човека, така че сметките за високата степен на вероятност от увреждане.
Според втората позиция при източника на повишена опасност да се разбере същността на нещата или сили на природата, които, ако нивото на развитие постига технология не може да бъде напълно човешки контрол и, без да подлежи на пълен контрол, като създава висока степен на вероятност от увреждане на живота или здравето, или материални неща.
Тази позиция има и други опции. Например, като източник на повишена опасност, се приканват да обектите на материалния свят, имат специални конкретни количествени и качествени условия, в силата на която собствеността (използване, съхранение и т.н.), те свързват с повишен риск за другите.
Според трета позиция, източник на повишена опасност, се разбират предмети, вещи, оборудване, които са в експлоатация и в същото време създава повишена опасност за другите.
Маркирани теоретични различия са били отразени в съдебната практика, която се отнася към високорискови източници в същото време, като дейност, която създава повишена опасност за другите, и как някои обекти от материалния свят, да създаде опасност.
В този случай, съдебната практика следва принципа, че отговорността на имот за вредите, причинени от действието на високорискови източници трябва да се случват, както в тяхната целенасочена употреба и с спонтанна проява на техните вредни свойства (например, в случай на повреда в резултат от непреднамерено придвижване на автомобила).
Тези теоретични позиции не са взаимно изключващи се. Техните различия са по-скоро в това, че всеки един от тях взема за определяне на един от най-отличителните белези на повишена опасност.
Ето защо, високорискови източници трябва да се считат за определени обекти от материалния свят (машини, апарати, автомобили и т.н.), които показват в процеса на тяхната вредност употреба (експлоатация), не се предаде или не е напълно податлив на човешкия контрол, в резултат на което те представлява опасност за другите.
Извън стопански субекти за използване (експлоатация) на източниците на увеличените източници опасност себе си не представляват заплаха. Такава активност е законен. Несправедливо причинява вреда само в процеса на неговото изпълнение. Тази теза може да се илюстрира със следната декларация. Стационарни превозно средство, което не се използва, не представляват заплаха. Оперативната дейност на самия автомобил е легитимно. Само неправомерно причиняване на вреда по време на неговото действие.
Източниците на повишена опасност са много разнообразни. В чл. 1079 от Гражданския кодекс законодателят предвижда само примерен списък на високорискови източници. Това не е случайно. Всеки списък или класификация на източниците на повишена опасност, ще бъде от индикативна условно, за развитието на науката и технологиите е постоянен. Най-задълбочен класификация на източниците на повишена опасност даден O.A.Krasavchikovym. Той сподели високорисковите източници на следните видове: физични, физико-химични, биологични, и химичното вещество. Физическото той свързани подвида на механични, електрически, термични, т.е. високорискови източници, осигуряващи механични, термични, електрически и други физични въздействия - превозни средства, промишлени предприятия, електрическа енергия и т.н.
По физико-химични те са класифицирани като радиоактивни източници; биологичен - зоологически и микробиологичен (диви животни, притежавани от човешки щамове на инфекциозни микроорганизми и други подобни); Химическа - отровни, взривни, запалителни вещества и производство. Дори и задълбочен класификация съставен O.A.Krasavchikovym, като всеки друг, е условно.
Например, ледоразбивач съгласно критерии O.A.Krasavchikova класификация може да се дължи на физически и физико-химични повишени източници опасност, с резервоара и зареден токсично вещество превозното средство, може да се дължи на физически и химически източници повишена опасност.
Възможност да се признае даден обект на материалния свят към кръга на източниците на повишена опасност регулира изпълнение. Че тя я занесе на техния брой диви животни, които са във владение на лице, мощни отрови, запалими, взривоопасни и радиоактивни вещества и други. Тя също така отказва да признае на източниците на повишена опасност пушки, домашни любимци, домакински уреди. За признаването на източник феномен на повишена опасност, са необходими и предварителни теоретични предпоставки.
По този начин, в правната литература не е оправдано, но още не са получили от практиката в областта на правоприлагането, че е необходимо да се признае, източник на повишена опасност от предприятията, свързани със замърсяването на околната среда. Въпреки това, цифрите са теоретични позиции са довели до въвеждането в законодателството за потискане на непозволено увреждане, застрашава и норми, според които, ако вредата е следствие от работата на предприятия, съоръжения или друга производствена дейност, която продължава да се причини вреда или заплашва нова вреда, съдът има право да разпореди на ответника, в допълнение на обезщетение за вреди, да спре или да прекрати съответните дейности.
консумация Памет: 0.5 MB