Колко жалко, аз обичам, че това се е случило

Колко жалко, обичам, че това се е случило,
Какво ние двамата, а не самостоятелно.
От сърцето бие силно чух
Но друг живот, в който живеем.
Ние не са предназначени да бъдат заедно,
И все пак, ние обичаме един друг.






Second Life не ни е дадено
И ние се около кръга отново.
В кръга на ада или рая.
бог известен един.
Изгорят в огън, изгаряне до пепел
Но не се направи за нас, за да обвинявам ...
Прости ми. Аз питам за слабост,
За това давам сърцето ми.
Защото аз научих радостта,
С теб щастлива.
За какво страст ние изгори цялото тяло,
Белег на душата.
Всички съсипа с неуместни
Не се обръщай назад
И така, какво да правя, как можем да сме?
Да обичаш и да страдат от болка ...
помежду си, както ние сега да забравя
Как да живеем с окови на волята?
Защо съдбата така реши всичко?
Защо е жестока към нас с теб?






Побързахме да се носят пръстени ...
Затворих вратата след себе си ...
Ние са разделени от разстояние
Всичко е готово напук.
Сега той нарушава тишината
Направих буен огън ...
Защо обичаме толкова много?
Е, защо не с мен?
Защо като теб, мила
И сърцето е твърде скъпо.
Така че кой си ти в живота ми?
Защо изведнъж се появи?
Защо да ти се доверя.
Защо често сънувам на нощта?
Е, кой ще ни даде отговорите на всички въпроси?
Кой да ни ще ви обясни как да живее ...
Любовта ще даде ярка светлина,
Спаси от вечната лъжа ...?
Съжалявам за всичко добро,
Аз не искам да те нараня.
Но има ли сега са по-скъпи
Казаха ми, че ... колкото можех.
Обичам те повече от всякога.

Резултати 2 от 2

Oksanochka. готин стих. umnichka. продължава да композира такива стихове. просто се промъкна в душата и сърцето. защото аз ще се разбере. как nikogda..zapomni не съвършени хора. и нито един от тях не е достоен за някой от нашите сълзи, нито нашата поезия, но по някаква причина ние дори плачат и ще продължи да отделя своите стихове. Но аз ви пожелавам да ви да се намери щастието си, защото вече бях загубил много отдавна, и аз не го върне.

Ако не сте се регистрирали,