Как станах шампион на 1
От детството, която обича да отиде в различни клубове - хокей, баскетбол, вдигане на тежести. Но никога не съм се практикува бойни изкуства, но наистина исках да опитам.
Така че аз завърших гимназия, гимназия, работи няколко години в една интересна компания.
Мой колега използва, за да предприеме бойни изкуства. Първо той ми разказа за класовете, че той е по-привлечени от този стил, като са били на обучение. Все повече и повече бях привлечен от възможността да се бори с голям брой техники, а не само с юмруци, но също така и на краката, коленете, лактите.
Тогава един ден реших да се опитам да се научим на това изкуство. Един колега се обади бившият треньор, вече е призната и провежда обучение в рамките на няколко дни ние заедно отидоха на първата ми тренировка.
Всичко започна с обичайната загрявка, тичане наоколо, намачкайте ръцете, краката. Тогава непременно разтягане на краката, така че да може лесно да достигне десния крак в главата на противника. След това просто спаринг. Естествено боец е от мен, не, малко размаха ръце, крака, малко ме бият, разбира се. След спаринга общо fiz.podgotovka и дома.
Прибрах се в къщи този ден напълно изтощен и щастлив, защото аз така исках да направя нещо подобно. Естествено мислите ми не спират обучение.
Отне 3 месеца, понечи да се обърне за да изпълняват различни трикове, достоен sparingovatsya. И треньора е предложил да участва в края на конкурса. Аз се съгласих.
И беше обявена моята борба. Ние излезе с един съперник на килима, се поздравиха, а съдията каза: "Борба". Бийте реален претендент не е особено трудно, отколкото с спаринг партньор, само за да удари по-трудно. Струваше ми се, че сме равни, но все пак спечели по точки, дадени за мен и аз отидох в полуфиналите.
Отново дълго чакане, и отново в битката. В полуфиналния победата е още по-добре, отколкото в първата битка и аз започнах да се подготвят за финала. Въпреки, че се чувствах уморен (след вече 17:00), но настроението беше отлично, в действителност вече две победи под колана си и само на една крачка от титлата.
И накрая, това е последен път. Отново, добре дошли и "Борба". Както се очакваше, това беше най-трудната борба. Смяташе се, че противникът е бил по-голям от мен и по-уверени чувство. Реших да не действа "чело до челото", и да използвате някои от техниките. И това се случи - няколко пъти избута противник от килима и всички - победа.
Чувствах се невероятно умора, но това не е сравнима с чувство за самодоволство и щастие. Настроението се подобри още повече след церемонията по награждаването. С медал и диплома, си стиснаха ръцете и им пожела успех по-нататък.
Естествено, аз не реши да почиваме на лаврите си и ще продължи да се обучават. След като направите това, а не за медали, но в името на свободата и независимостта, която дава възможност да контролира тялото си и духа, разработена от харесва на бойни изкуства.