Хуморът - един

(Английски хумор. - хумор, темперамент, настроение), специален вид комикси, такова отношение към предмета на изображението, когато навън комична интерпретация комбинира с вътрешна сериозност. Например, един хумористичен разказ А. П. Chehova "Смъртта на длъжностното лице" включва не само подигравка с Chervyakov, над страховете си и се опитва да се извини, но и води читателя да мисли за трагичната съдба на този човек, си мизерията и незначителност, в която вината и околните неговата компания и себе си. Хумор разкрива истинската същност на нещата, същността на явленията е обратното на външен израз: лудите оказва мъдър незначителен става възвишена.






Оригиналността на хумор е разкрита в сравнение с други видове комикс. За разлика от иронията. хумор не крие смешно под маската на сериозна и сериозно под маската на нелепо. Целта на ирония - да се гавриш с, това е срамота, се спира на който е режисьор; хумор е по-сложно. Така, в новата А. "Eugene Онегин" S. Pushkina е хумор и ирония. Примерен ирония - подигравка с основите на светско общество:

Благословен да бъде онзи, който на младини е бил млад мъж,

Блажен, който във времето е узряло,

Кой постепенно живот студ

С години страдат успее;

Някой странни сънища не се отдадоха,

Кой не избягва светски населението,

Кой продължение на двадесет години беше конте ще сцепление,

А тридесет изгоден женени;

Кой освободен петдесет

От частни и други дългове,

Кой слава, щастие и звания

Тихо от своя страна е направила,

Кой се повтарят повече от век:

N.N. прекрасен човек.

В селото си и също време

Домакинът е язден новите

И точно както строг анализ на

В квартал подадена случая.

Кръстен Владимир Lensky,

Душата му Гьотинген,

Красив, в пълноцветни години

Поклонник на Кант и поет.

Той е един от мъглива Германия

Пренесена от плодовете на обучение:

Духът на страстни и доста странно,

Винаги ентусиазиран реч

И черни къдрици до раменете й.

Хуморът - Латинска хумор, немски хумор, френски l'humeur означаваше, течни и древната медицина означаваше четири основно тяло влага от комбинацията от свойства и който показва преобладаващ настроението на човека и неговите темпераменти. С течение на времето, особено от 18-ти век, думата дойде да кажа нещо лошо (на френски), добра весел (на английски и немски език), настроението на ума, но тя се е свързала с особено с английски и немски език литература. Сервантес даде блестящ образец на хумора в "Дон Кихот", много преди дефиницията на понятието, както и Шекспир в ясните му весели комедии като "Дванайсета нощ", и в изказванията на неговите шутове и така. Г. хумора са тясно свързани със смях лице (см.), като психологически явление; смях сетълмент с различно оцветени субективно настроение на създателя на художника в лицето на истинския живот, ние се да отговарят на определени пречки за свободното изразяване на неговата или надолу по веригата. Смях - yumoristichen когато се смее от сърце се чувства известна близост, която причинява смях в него, и явлението се наблюдава не само от страната, с която тя заслужава повече или по-малко силен осъждане, но и с други лица, свързани с факта, че има във връзка с феномена нормален живот и предизвиква съчувствие. Ето защо, хумор се състои от елементи и подигравки и състрадание. С чувство за хумор поглед върху живота и явления го характеризира някои смешен предвид, когато чувствителен и нежен сърце, дори mironastroenie различни от чисто сатиричен завой на ума и съзерцание която е доминирана от суха и рационален мотив. Хуморът е сложна, а често и толкова, хуморист и симпатичен явление, колко и го осъжда, а по-прощава, отколкото той може да направи сатирик. С чувство за хумор "смях през сълзи" - е "възвиси в комикса" и стои на височината, на която малка слабост, присъща на всички, или губят смисъла си, или дори да тръгна нещо страхотно. Нечувствителен хумор смях превръща в сълзи, трагичното, към скръбта на света. Пример - Дон Кихот и Санчо Панса, по начин, който, защото на всички нелепо абсурдността на своите действия и изказвания, малко по малко да възникне покъртителен и величествени функции на високи морални мотиви - от Дон Кихот - един истински героизъм и чистота на принцип Sancho- Панса трогателна преданост към най-високата, voplotivsheemusya за него в своя господар, и себевладеене, изпод груб кората на невежество. Друг пример - смях Гогол, дегенерира в вик на "Мъртви души". Хуморът в най-чистата форма докосва мека усмивка, призив към вечния слабостта на човешкия ум и сърце, и за разлика от рязко сатира bichuyuschemu уважение към живота, мир с живота. Най-високата стойност, следвана от Сервантес, имаше и има може би хумор англичанин Дикенс, чиито произведения - обширна галерия от хумористичен, често е изключително смешно, но в същото време и glubokotrogatelnyh изображения. Хумор блестящо се отличил в английския роман, дори и като се започне с Sterne и Филдинг, и след Дикенс, в Американския Марк Твен. Немски хумор на Жан-Пол, Фредерик. Reiter Raabe а другият ни се струва, български, по-тежък. Французите, за всички наклонности, може би национални, на тежестта и подигравките, истински хумор изкуство се проявява почти в делата на Alfonsa Dode Tartarin с неговата. Български хумор в литературата е представен, е изключително богат, с него преплита с всички видове смях от леки весели до повяхване сатирата. Елементът за хумор е великолепно представяне в български романи и разкази, и драма и комедия, отчасти в басня Крилов с лукава му смях. В началото на глобалната стойност достигна хумор Гогол в неговите разкази и "Мъртви души" и комедията "The главен инспектор" и "Брак", хумор, превръщайки се в остри сатирични изображения и трагично отчаяние на безсмислието на света. Великолепни примери за чист хумор също се намира в Пушкин ( "Хроника на селото Gorukhino", "Граф Nulin" и много страници на "Евгени Онегин" и романи), аз U Lermontova (Максим Maksimych); Гончаров с безсмъртната му Oblomov и с него Захария, както и хуморист, стои много висока. По-малко типичен хумор в Тургенев, и играе почти никаква роля в Толстой и Достоевски. В царството на чистото чувство за хумор, както и редица произведения, свързани с и страници преди всичко сатирик Saltykov и един от най-видните български комици - Чехов, с неизменното си ироничен, но мека усмивка. В българския елемент за хумор, през южняците - Гогол, Korolenko, Чехов - най-вече се присъедини към украинския хумор, и на чужди влияния трябва да се разглежда като Сервантес (възнесъл Тургенев) и Дикенс, превод на които ние прочете, и големи, и малки писатели и безброй обикновени читатели. Но оригиналните характеристики и качества на българския хумор, за разлика от сатиричен обвинителен и се смее на повърхността на комедията и подигравка, които са живели т.нар хумористичен печат, все още не са идентифицирани и проучени. Net база български хумор, разбира се, в корените на народната velikobolgarskogo смях, с неговата Москва poshiba с zuboskalno-подигравателен сянка; това е удивително, представена в драма и комедия в изказванията на герои Островски също Saltykov, Глеб Успенски, Лесков в "Сватбата на Krechinsky" Sukhov-Kobylin (Raspluev) и така нататък. г. В руския език има никакви плътни строителни работи или за хумор като цяло, нито на българския хумор в частност. Теоретици, чиито възгледи са се преместили в нашата критична литература, бяха германци Лазар (Das Leben дер Seele, 1884), Lipps (Komik унд хумора, 1898 cm. Като цяло естетика на работите). Компактни, значителни нотки на хумор А. Gornfeld в "Enz. Речник "Brockhaus и Ефрон.

Б. Cheshihina-Vetrinsky. Литература Енциклопедия: речник на литературните Условия: В 2т / Редактирано от Н. Бродски, А. Е. Lavretsky Lunin V. Рогачев-Lvov, М. Rozanov, В. Cheshihina-Vetrinsky .. - М. L. Publ LD Frenkel. 1925