Дориан Грей - един
Изпълнител Василий Holluard се внимание на красотата на младия мъж източник на неизчерпаем вдъхновение, той написа портрет на ГД Необикновено покланят своя идол, той все пак иска да го види като идеален, не само физически, но и морално съвършенство, за разлика от лорд Хенри, който казва, че красотата "има върховна право да управлява и прави paryami тези, които го притежават." След като научил уроците на лорд Хенри и се смята, че "младежите - единственото нещо, което е ценно в живота ни", и че "когато човек губи красотата, той губи всичко", ГД Той иска да искаш и гниене докосна неговия образ върху платното, а не с красивия си плът.
Самоубийството на млада актриса Сибил Вейн, първо очаровани ГД си игра, а след това рязко ги отхвърли, да помогне на героя намерите сбъдне мечтата си. Следи жесток акт шоу през портрета в момента, като човек, ГД Той продължава да бъде образец на перфектна красота.
По този начин под формата на фантастична измислица Уайлд въплъщава идеята си, че си над живота. "Арт - огледало, отразяващо този, който я гледа, а не живот," - заяви той.
Скрити от човешкото око, портрета става хроника на живота на ГД интригант всички пороци. След като целомъдрени и светъл момче изобразен на портрета става ужасна и набръчкана възраст. Кулминацията на всички престъпления, извършени от ГД с убийството на Базил Holluarda - създател на тайнствен близнак, който освободил герой на всички морални задължения към живота. Унищожаването на създателя на портрета, ГД реши да се отърве от портрета - на мълчалив свидетел на всички престъпления. Въпреки това, един нож, с които той иска да прекъсне свръхестествено живота на душата в портрета, и чупи собствения си живот. Портрет, проявявайки ГД в цялата слава на неговия изключителен младеж, и избелели, отблъскваща тяло на очите на стареца се появи тези, които намират ГД
Въпреки факта, че Уайлд настойчиво повтаря в предговора към романа, че "на художника не е моралист", "художникът не се стреми да докаже нищо", "Не морални или неморални книги", целия курс на неговия разказ, той казва точно обратното. Съдбата на ГД Това доказва, че няма красота е истината и истината е морален принцип.
// Wilde O. FAV. работи. М. 1960 Vol.1.