Конвенцията на ООН като рамка за защита на правата на детето

Конвенцията на ООН като рамка за защита на правата на детето

Конвенция за правата на детето, специален документ, който е част от основните документи в света, определящи правата и свободите на физическите лица. Правата на детето са правото на закрила от насилие, експлоатация и лишения. Това право не зависи от състоянието на ума и умствените способности на детето.

Смята се, че през ХХ век е имало коренно различно отношение към децата, които са достойни за най-добрите условия за грижа и пълна защита от всяка държава. Първият международен инструмент за закрила на децата е създадена от Обществото на народите, което се нарича мъже и жени по целия свят, за да се създадат условия за нормално, духовно и физическо здраве на детето. Правата на децата в този документ, се считат за мерки, които трябва да се предприемат по отношение на робството и трафика на деца, детски труд и младежката проституция.

Веднага след края на Втората световна война, Общото събрание на Организацията на обединените нации създава Детския фонд (УНИЦЕФ), който в момента е основният механизъм за международна помощ за децата. Организацията на обединените нации прие Всеобщата декларация за правата на човека отбелязва специално внимание и загриженост за децата.

Тъй като положението на децата продължава да се влошава, тя е била длъжна да приеме нов документ, който в допълнение към обявените правата на децата са определени въз основа на законови разпоредби, защита на тези права, които са задължителни за онези държави, които са се присъединили към споразумението.

След години на подготовка, през 1989 г., ООН прие Конвенцията за правата на детето, което означава международно признание на специалните права на децата в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека, който определя правата на децата на специална закрила и помощ на престъпления срещу половата неприкосновеност и сексуална свобода.

В момента над 180 държави са ратифицирали конвенцията.

Основните разпоредби на Конвенцията, са съставени от детски права, оцеляване, развитие и закрила.

В допълнение, Конвенцията на ООН призовава страните-членки да предприемат мерки за борба с незаконното прехвърляне и невръщане от чужбина, отвличане, търговия и трафик на деца, което значително се нуждае от защита на децата от секс-трафика.

Тя предвижда отговорността на родителите, настойниците или други лица, които се грижат за детето, за нарушение във връзка с детето.

Институт на комисаря по правата на детето, структура, с правомощия да помогне на детето да се възстанови нарушените си права, има тенденция в световен мащаб.

Необходимостта от въвеждането на омбудсмана за деца, поради следните причини. На първо място, на децата, защото на тяхната възраст и свързаните с тях функции на психическо, физическо и умствено развитие, поради ограничения си капацитет не може в повечето случаи независимо търсят защита на техните права и законни интереси. На тяхно име са законните представители на детето. В случай на нарушаване на правата на детето, и в случаите, когато те не защитават нарушените права на детето, детето е беззащитно (в съответствие с установения ред, се отнасят до омбудсмана на детето не може обективно да упражнят правото си да търсят защита). На второ място, благополучие и нормалното развитие на децата зависи бъдещето на страната, децата са уязвими и зависими от света на възрастните, така че се нуждаят от специална защита. На трето място, Конвенцията на ООН за правата на детето е един от основните актове, регламентиращи правата на човека по света в същото време с Всеобщата декларация за правата на човека. При деца, поради възраст, увреждане имат специални права, които са залегнали в Конвенцията за правата на детето, както и на тези права се нуждаят от специална защита и специалните механизми на неговото прилагане.

Окончателните препоръките на Комитета на ООН за правата на детето след разглеждането на периодичния доклад на България по изпълнението на КРС изисква независим мониторинг на положението на децата и създаването на Института на комисаря по правата на децата.

Чрез дейността на омбудсмана за деца включват:

1) Правото на свободен достъп до децата, включително и тези в институции, независимо от принадлежност, за да видите какви нарушения на техните права;

2) разглеждане на жалби за действията или бездействията на административните органи и длъжностни лица;

3) правото на комисаря да се прилага за различните органи и ръководството да отстранят нарушения на правата на децата както и задължението на властите за незабавен отговор на комисаря и прилагането на мерки за отстраняване на нарушенията на правата на децата, или индивидуалният детето;

4), за да се осигури възможност за децата да се прилагат по отношение на комисаря, което допринася за възможно най-пълна степен с интересите и потребностите на децата;

5) насърчаване на идеите на Конвенцията за правата на детето, за да информират децата и възрастните около правата на детето;

6) изготвяне на предложения за подобряване на ситуацията в областта на правата на децата.

Въпреки факта, че България има богат съществуващата структура на органи, имащи право на контрол върху различните аспекти на правата на детето, реалността показва, провал и неефективността на този мониторинг. В тази връзка, на институцията на комисарите трябва да заеме своето място в сегашната система, в области, които не са обхванати от контролните или да служи като стимулант за подобряване на качеството и ефективността на този контрол за деца. В допълнение, контрола, осъществяван от комисаря по правата на детето, която не е включена в структурата и е независима от изпълнителната власт, трябва да играе положителна роля за засилване на защитата на правата и законните интереси на детето, за да съдейства на изпълнителната власт за подобряване на работата и дейността на подчинените си институции и длъжностни лица.

Правата на детето, на първо място, правото на защита от сексуално посегателство върху личната свобода, сексуална неприкосновеност, и нравствено развитие. Съгласно мерките, Конвенцията за борба с сексуални престъпления срещу малолетни и непълнолетни лица следва да включва програми за рехабилитация на жертвите на сексуални престъпления, наказателна отговорност. Като дете на неговата възраст не може самостоятелно да търси защита на техните права и най-зависими от възрастните, отлежава необходимостта от въвеждането на независим механизъм за наблюдение на спазването на тези права. Такъв механизъм е на омбудсмана за деца.

Свързани документи:

на правата на децата, както е в случая в декларацията, и въз основа на правните норми, записани мерки за защита. KonventsiiOON на pravahrebenka (1989). Основните разпоредби на Конвенцията за pravahrebenka. Откриване на разговора: Когато се чувстваш щастлив? Как.

в налагане на санкции, предвидени в закона и в публичното неодобрение и неодобрението на нарушение. Zaschitapravrebenka. кодове. Ратификация konventsiyOON. ювенилен регулиране устройство. osnovuzaschityprav за деца.