Какво е апостроф на български език

Предишен ◈ Следващото

Апостроф - писмен / отпечатани характер, тъй като се отделя в горната линия на низа. Апостроф изглежда така: "

Този символ не е препинателен знак. Това е така наречената не-буквен знак правопис. Апострофът се използва общо с изготвянето на предложения и при писането на определени думи.







в настъпва български апостроф много рядко, че е в наш език с рядка посетител. Основните приложения на апостроф на български език, са както следва:

1) апостроф написан на френски трите имена, прякори с основно частиците г ". Д'Артанян, d'Onua, Жана д'Арк, и така нататък;

2) апостроф се използва за записване на имената на ирландски с първоначалния Г "(което означава" внуче "): O'Casey, О'Конър и други подобни;

3) апостроф се използва по български език за разделяне на бази на собствени имена, записани в римски букви, последвалото затваряне (обикновено на случай), които в общи правила винаги, записани на кирилица. Примери за Word'a да Microsoft'u с Firefox'om.

Апостроф - запетая в горната част на линията. Обикновено, апострофи се използват в немски или английски език, за да покаже, че всяка буква в дума пропуснато, например,

на български език, че е много трудно да се намери апостроф. Само в литературата на 19-ти и началото на 20 век:

И с помощта на апостроф, някои хора се отнасят към твърд знак и пишат по следния начин:







Когато пишете на българските думи апостроф (под формата на обърната запетая символ, който разделя писма един от друг) не се използва. Вместо това, в съответствие с правилата трябва да се постави твърд знак. Въпреки това, в писането на някои чужди имена или географски имена понякога не може без него. Например: Abbot d`Erble, д'Артанян.

Апостроф - тя наскоро бе така наречената не-буквен знак правопис е изобразен като точка, тъй като това са надвиснали над думата - "" ". Тя го прилага в няколко случая:

  • за когато чужди думи са руски край, един много прост пример - това е думата "OK'ey".
  • в някои собствени имена, преди която изисква малка аспирация и след апострофа е някакъв акцент, например, в името на Жана д'Арк, О'Куин и др.
  • Преди по-малко от сто години, през времето на Съветския съюз бе заменен с апостроф твърд знак (Декларация).

Между другото, много хора произнасят правилно думата. Апострофът се произнася с акцент върху последната сричка.

Апостроф ( ') - е езикова знак във формата на запетайка, който се намира veverhu линия в писането на някои чужди думи (напр О'Конър). В допълнение, в българския език се използва понякога в отпечатания текст за обозначаване на стреса в една дума. Понякога пиша тази икона се заменя с думите в българския буквата "б" - най-често може да се види в думата "Декларация", макар че той е по-стар вид. Друг случай, при който се използва апостроф на български - това е, когато се свързвате коренът на думата чуждестранна с българското край / наставка (например: те са Skype'om).

Апострофът е писмен знак, не са свързани с препинателни знаци. Апостроф прилича на запетая, разположен на най-горния ред - по този начин ". За използването на български език се характеризира с апостроф се среща изключително рядко. И си струва да се помни, че апостроф се използва в писмото не е в предложенията за писане, и в писането на отделни думи.

Така че, апостроф се използва в особено при писането на някои чужди имена и заглавия:







Предишен ◈ Следващото