Ако едно дете се страхува от кучета - да завладее страх
Деца от една година в три често плашат остри, силни звуци, което е характерно за тази фаза на развитие. Докато детето не се страхува от самото куче, но скачам лай.
Но това е, което може да бъде отправна точка за формирането на силен страх в по-късна възраст. Той предизвиква агресия при кучета, така че трябва да се реши проблема своевременно.
Какво трябва да направят родителите, ако детето се страхува от кучета?
На първо място, да се разберат причините:
• Това може да се дължи на събитията, които се проведоха по-рано. Например, веднъж съседското куче изръмжа заплашително към него или се опита да захапе;
• Бебето е скрито от вас проблеми, но за да се справят с нея и не можеше. Говори директно се определи дали има обективни предпоставки за страх.
На второ място, да предприеме следните стъпки:
1. Попитайте приятели.
Можете да започнете с по-безвредни кученце: преди очарователната "флопи" не стои никой! Съветва трохи да се хранят, домашен любимец и го разресване. Обяснете, че дори ако добродушен любящ расте голям, той ще продължи да бъде толкова добър.
2. Покажете пример за правилна комуникация.
Кучетата са уважавани хора, които не викат тях, не се освобождават служители или да заплашват. Здравословна и адекватна куче в този случай никога няма да атакува. Да покаже как те обичат обич и грижи се възприема внимателно докосване, гали. Важно е да се научат да не се нарани, не дърпайте опашката или кожа.
3. Обучение на Start.
Кучето трябва да бъде кротък, тих, сдържан. За да направите това тя се нуждае в образованието: ако кучето в пристъп на любов и преданост към внезапен скок в трохите, всички ваши усилия ще бъдат напразни: тя ще спре да ви доверие.
Забележително е, че ако този път си син или дъщеря ще бъде следващата. Те могат да дават команди, след което животното да свикне с техните гласове ще бъдат чути. Децата, от своя страна, ще видите как може да бъде мил и послушен куче.
Ако съвместното обучение, разходки и разговори и положението не се е променило, е препоръчително да се консултирате със специалист: терапевт, детски психолог или невролог а.